От години ми се налага да отговарям на въпроса „Защо остана?“. Да отговарям на другите не е било никога трудно за мен. Сега обаче все по-често ми се налага да отговарям на самата себе си. И става все по-трудно. Продължавам със същите аргументи от преди години и се опитвам да ги използвам и със същата емоция. Но нещо в мен просто ги изслушва и накрая се усмихва, както и хората се усмихват – с онази странна усмивка, казваща „Ще ти мине“ или „Щом така си решила“.

            Защото онези аргументи от преди години са все още валидни, но някак най-вече на хартия. Силата им започва да изчезва. Реалността се опитва да убие точно онази емоция, която ги прави в действителност силни.

            А и тези аргументи от преди години вече не са ми достатъчни. Искам нови такива! Аз пораствам, мечтите ми също. Искам не само да говоря, да чета и да слушам някакви неща, искам и да ги правя и да виждам как и други ги правят. Или поне се опитват.

Липсата на вяра в смисъла от тази борба, подигравките към хората, които все пак я водят ежедневно, неспособността да се дефинира целта на тази борба и идеите, които стоят в основата й – това прави отговора на онзи въпрос все по-труден. Защото има хора, които се отказват в един момент заразени от тази апатия в обществото или от желанието просто за промяна, без ясна идея в какво да се състои тя и защо. Има обаче и такива, които не могат да се заразят и или остават на инат, неразбрани и подигравани за идеализма си, без възможност да променят нещо, или заминават там, където могат да водят тези малки и важни битки – някъде на Запад.

Къде е Европа от заглавието в този ред на мисли ли? Ами това е една от моите битки. Не заради средната заплата в Германия или хубавите им магистрали, а заради отношението към отделната личност, заради европейските ценности, заради отношението на хората към институциите и отношението на институциите към хората. Другата ми битка се казва дясното.

За себе си съм убедена, че съм от втория тип хора и ще остана здрава. Не съм убедена колко дълго ще издържа тук да съм от неразбраните и подиграваните. Защото въпросът „Защо остана?“ е в грешно глаголно време. Този въпрос стои постоянно. И решението е взето просто засега… За утре вече не знам…

 

 

/написано под влияние на резултати от проведените на 06.11.2016 избори и референдум/

 

 

  

Написаното по-горе по всяка вероятност е обект на авторско право. Авторът забранява използването му от други лица без изричното му съгласие!

лицемерно и страхливо звучиш ,малката
толкова е тъпо и прозрачно да се пръкнеш тук..
и да ми защитаваш Мутрата Слаффчо..
като..десен Избор..ако не беше идиотско
щеще да бъде..смехотворноо...
Боже ,прибери си вересиите

По-голям противник на Слави и референдума му от ме не познавам!
Приемам критика, ама ако се чете, каквото е написано. А и това си е моят блог и моето мнение.
Самият език на коментара ме кара да се замисля защо изобщо го допуснах и защо му отговарям...