Вчера беше Денят на народните будители – денят, на който почитаме паметта на онези, които със словото си, със своето просветителско дело са били истински народни будители. Но освен че се сещам на този ден за хора като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и много други, аз се замислям и за нашето настояще. Настояще, в което отново имаме нужда от будители, от хора, които да ни напомнят основните ценности и принципи, към които трябва да се стреми обществото и за чието спазване трябва да държи сметка. Разбира се,че влагам по-различно значение в тази дума, когато говоря за настоящето, като отчитам времето, в което ние живеем.

Замислям се и за това дали такива будители има. И още по-страшното – дали такива ценности още има?
На 1 ноември ученици и студенти не учат. И? Какво друго? Сеща ли се някой освен за тези хора, които са довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверинитет, и за идеалите им. Пречупва ли някой тези идеали през призмата на съвременните проблеми в нашата държава?

Днес трябва да се сетим и за неизвестни в обществото училищни, книжовни, културни дейци, които допринасят с делото си духовното израстване на българина и в днешни дни.

Но всичко това, когато в България науката, образованието и културата са на ръба на оцеляването? Когато на българите им е предоставена възможността да израстват духовно само с… магистрали. А с магистрали не можем? И тези, които искат друг начин на живот, други приоритети, тези, които знаят, че българският народ е в духовна и морална криза, която е по-страшна от икономическата, а строенето на магистрали не е в състояние да се справи с тази криза…тези хора само се надяват нещо да се промени или просто напускат родината си. Напускат я не защото не милеят за нея, а защото ако останат тук, учат и искат да се развиват, то накрая някой ще  ги посъветва да отидат овчари. Напускат я, защото , ако си честен, идеалист и спазваш правилата, те наричат глупак. Напускат я, защото няма будители! Или и да има хора, които могат да пробудят народа, не им се дава да говорят…Тези ,които говорят, тези, от които зависи – те говорят само за… магистрали!

Не казвайте,че всичко, което прочетохте до тук, е политика и няма общо с празника! Това са идеали, принципи, които се постигат  и чрез политика. Но не само…Постигат се и с будна съвест, гражданска позиция и с малко надежда… Аз още имам тази надежда и до последно ще си я пазя от тези, които нагло и арогантно искат да ми внушат, че от мен не зависи нищо и искат да ми я вземат …

Това е тъжната истина.

[...] Замислям се и за това дали такива будители има. И още по-страшното – дали такива ценности още има?
На 1 ноември ученици и студенти не учат. И? Какво друго? Сеща ли се някой освен за тези хора, които са довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет, и за идеалите им. Пречупва ли някой тези идеали през призмата на съвременните проблеми в нашата държава?

Днес трябва да се сетим и за неизвестни в обществото училищни, книжовни, културни дейци, които допринасят с делото си духовното израстване на българина и в днешни дни. [...]

Не казвайте, че всичко, което прочетохте до тук, е политика и няма общо с празника! Това са идеали, принципи, които се постигат и чрез политика. Но не само…Постигат се и с будна съвест, гражданска позиция и с малко надежда… Аз още имам тази надежда и до последно ще си я пазя от тези, които нагло и арогантно искат да ми внушат, че от мен не зависи нищо и искат да ми я вземат …